Ащанга йога от учител на ученик

“В Ащанга йога има традиция, която се нарича парампара. Това е знание, което се предава последователно от учител на ученик. В превод от санскрит обозначава принципа на предаване на знанието, базирано на директен и практически опит. Той е в основата на всяка линия: учителят и ученикът формират връзките във веригата на преподаване, която се предава от хиляди години. За да бъде йога инструкцията ефективна, вярна и пълна, тя трябва да идва от парампара.

Знанието може да бъде прехвърлено само след като ученикът е прекарал много години с опитен гуру, учител, на когото се е предал напълно в тяло, ум, говор и вътрешно същество. Едва тогава той е годен да получава знания. Този трансфер от учител към ученик е парампара. Дхармата или задължението на ученика е да практикува усърдно и да се стреми да разбере учението на гуруто. Съвършенството на знанието – и на йога – е отвъд просто овладяване на практиката; знанието расте от взаимната любов и уважение между ученик и учител, връзка, която може да се култивира само във времето. “
Krisha Pattabhi Jois Ashtanga Yoga Institute

В Ащанга йога следваме строго определена последователност от движения и пози. Нямаме свободата да изменяме практиката, както в други стилове. Следваме традиция. Във всяка традиция обаче има различни “тълкувания”, които понякога дори си противоречат, макар и да не са грешни.

Когато практикуваме с различни учители, често се случва да ни асистират по различен начин, да коригират асаните ни различно, да ни дават съвети, противоречащи с това, което сме учили от друг. Това обаче рядко значи, че е едното е грешно, а другото – абсолютната истина. Много от старите ученици на Патаби Джойс и Шарат Джойс се различават изключително много един от друг в стиловете си на преподаване и насоките, които дават на учениците си. Всеки е изградил система, базирана на личния си опит и практика. Всеки създава “пъзел”, който предава на учениците си. Какво става обаче, когато започваме да взимаме части за този пъзел от пъзела на някой друг учител?

За един начинаещ е изключителен шок, когато получи за една поза различни обяснения и асистенции. Когато вече имаме опит в практиката, започваме да осъзнаваме причината за тези различия, но отново не е препоръчително да смесваме основополагащите напътствия.

Прекрасно е да се срещаме с различни учители за уъркшопи, за семинари, но трябва да можем да отговорим на един въпрос – “Кой е твоят учител?”.

С времето осъзнаваме, че не толкова асистенциите и техниката е важна, а да имаме човек, на когото да можем да разчитаме, че ще е до нас, когато ни е трудно да стъпим на постелката, когато ни боли, да разбира и усеща моментното ни състояние, да вижда напредъка, да се радва на малките ни постижения и да ни мотивира. Когато практикуваш дълго с един учител, той е в състояние да види неща у теб, които може да не виждаш сам. Учителят може да те насочи към и извън позите и да ти помогне да задълбочиш практиката си. Учителят ще забележи силните и слабите ти страни и ще ти помогне да създадеш баланс.

Намерете Вашия учител, който ви подкрепя, предизвиква, разбира и на когото можете да се доверите. ❤️

“Trust is a choice. So many students come to an uncomfortable place in their relationship with their Teacher and leave … go find the answer they want and miss the lesson they need.” – David Garrigues

Зорницa Зайкова