Защо йога?

Чак и редовно…

КИРИЛ ЙОРДАНОВ 

_ _ _

Започнах с йога плахо и много умело планирано. Бях на около 35 години и от тинейджър все бях търсил някакво бойно изкуство или вътрешна практика, която да ме дисциплинира. Тренирах карате, таекуон-до, накрая 10 години се занимавах с Тайдзицюан и Ци Гун, ходех до Китай да практикувам с майстори и така се докоснах до Даоизма и трудовете по вътрешна алхимия, които ангажираха въображението ми. 

Един ден случайно ми попадна Бхагавад Гита и зачетох това символично произведение на ведическата култура и основополагащ труд за науката Йога. Осъзнаването, че темите за практиката (abhyasa) и необвързаност с резултатите от труда ни (vairagya) абсолютно съвпадаха с основните идеи, изразени в каноните на Даоизма, ме направи много любопитен да опитам тази йога, за която се говори през цялото време.

Първото ми преживяване беше хатха йога клас, който ме изтощи, но и накрая остави тотално умиротворен. Никога дотогава не бях чувствал подобен вътрешен покой, сякаш огромен товар бях свалил от плещите си.

Животът така се стече, че заминах за година в Пекин да уча китайски и продължих там да практикувам Тайдзицюан с Гранд майстор Чен Ю, но след като се върнах в София веднага обиколих всички студия и известни учители, за да изпитам различните “видове йога”. След няколко месеца Сатянанда йога при Светла Савитри, любопитството ми ме срещна с Майтрей / Нели Леви, която усетих от първия клас като мой Учител. 

Класическата йога под нейно ръководство, както и при Ани Павлова, ми създадоха ясна представа за дълбоката основа и всеобхватност на науката и метода, наречени Йога.

Моето желание да се дисциплинирам, разбира се, винаги е било свързано с трудното за контрол съзнание. Някак винаги интуитивно съм търсел система или метод, практика, която има дълга традиция, нещо много антично, което да ми дава увереност, че е истинско, автентично.

В Тайдзицюан и Китайските вътрешни изкуства винаги се заучават определени практики, които човек самостоятелно използва, за да се самоусъвършенства. Когато започнах Ащанга йога при Майтрей, усетих, че това е точно такава практика, която дава свобода и независимост. Предаден от учител, методът е като инструмент, който използваме, за да поддържаме и оздравим физическото тяло, да пречистваме нервната система и да поддържаме относителен покой в съзнанието.

Оттам, тласкан от дълбокото убеждение, че винаги трябва да се докосна до източника на духовното знание, след обучение за учители при Кристина Каритину на остров Крит, директно заминах за Майсор, Индия. Отивах да уча при Парамагуру Шарат Джойс, който понастоящем е носител на традицията на Ащанга йога и внук на Шри К Патабхи Джойс, който е систематизирал метода, под ръководството на неговия Гуру, великия Йоги на 20 век, Шри Тирумалай Кришнамачария.

Систематичният метод на Ащанга йога ми помогна да започна един дълбок и донякъде мъчителен път навътре. Колкото и да звучи като клише, практиката ми въздейства като искрено и лично огледало, на което не мога да метна завеса и да се правя на разсеян. Огледалото ми показва грубите краски на собствената ми душа, слабостта на тялото, неконтролираните емоции, липсата на увереност и нестабилността на съзнанието.

И в същото време редовната практика ми дава неограничена възможност да израствам и да надскачам нивото си, да се предизвиквам и преодолявам ограниченията на собствената ми мисловна настройка. 

Прекарах 5 поредни сезона за по няколко месеца в института KPJAYI в Майсор, Индия и всеки път практиката “в краката на Гуруто”, както е традиционния израз, откриха за мен нова вселена на вътрешни преживявания, външно физическо “оздравяване” и ми отвори вратата за неизменно предизвикателно духовно израстване. 

Казват, че в Индия или се влюбваш от пръв поглед или не искаш повече да се сещаш за нея. Е, от момента, в който стъпих в Майсор за пръв път, се чувствах все едно се съм се завърнал у дома. Общуването с индийците, изучаването на философията, новите приятелства, посещенията на храмовете и повсеместната, ежедневна любов към божествата създаде една дълбока връзка с наследството на тази древна култура.

В Майсор много важна предпоставка за тоталното отдаване на Йога е постоянната практика, всеки ден в Шалата с Гуруджи Шарат Джойс. Както знаем, Аристотел е казал: „Ние сме това, което правим многократно. Съвършенството след това не е действие, а навик.” 

Точно тази постоянна концентрация, отдаденост на практиката и увереност в следването духовния път създава солидна предпоставка за реализиране на нашия вътрешен потенциал. Дава ни сила и издръжливост да отделяме време и усилия ежедневно и носи чувството за удовлетворение от усърдната грижа за тялото и духа. 

Себеусъвършенстването е цел висша и благородна, открита за всички, но е нужно и ние да направим малко усилие. Без труд не става. Вярно в Майсор, обграден от практикуващи от цял свят, мотивацията е много силна и енергията в подобна вдъхновяваща група многократно увеличава нашия потенциал.

Пътувайки по света, изпълнен с любопитство към различните култури, няма как да не отбележа една доминираща линия на еволюцията, свързана с поддържането на усилие и дисциплина.

Втората стъпка във философията на Ащанга йога, 5те етични норми, е наречена Нияма. Една от тези съблюдавания е Тапас (духовна дисциплина) или Усилието да се отдадем и с решителност да поддържаме ритъма на редовни занимания с йога. 

Практиката, която в началото изглежда като скучна рутина, се превръща в ритуал, който всеки ден намалява стреса, прави ни по-издръжливи и ни носи късче душевен покой.

Годините текат, а всяка сутрин чувствам, че всичко сякаш започва от начало. Няма никакво значение колко време съм пял мантри или правил Асани, в онзи настоящ момент трябва отново да направя усилие, за да премина през тази практична ритуалност, защото вярвам, че творческата енергия, която движи вселената, ни поддържа и когато следваме естествената си природа, ние можем да живеем в хармония със себе си и света около нас.

ॐ नमः शिवाय   🔱   Ом Намах Шивая

15.10.2020

СОФИЯ